Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 5 ноември 2010 г.

Тривиално, но факт: Липсваш ми!


За кое и как ми липсваш, как те искам...
С думи няма как да ти разкажа.
Повече от всичко, повече от всичко липсваш!
На какъв език въобще да ти го кажа?

На челото ми само как му липсваш.
Да го жигосаш със една целувка.
На устните ми... Ах, горките, как им липсваш!
Да ги изпиеш както ти си знаеш - без преструвки.

Липсваш ми дори и на гласа
на обеците, на миглите и на ръцете.
И на стиховете липсваш ми така.
И на чаршафа, на парфюма, на нозете...

На усмивката ми само колко липсваш -
тя е толкова полуусмихната без теб.
Да чуя стъпките ти... Боже, колко искам!
на прага на... всеки следващ ден.

Като че съм странен, малък пъзел -
хубав и привидно цял, но без едно парче.
И езика ми дори вързан е на възел -
като те няма, обич, думи от къде?!

На какъв език въобще да ти го кажа -
повече от всичко, повече от всичко липсваш!
С думи няма как да ти разкажа
за кое и как ми липсваш, как те искам...



Няма коментари:

Публикуване на коментар