Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 17 ноември 2010 г.

Сетивност без сетива


Затвори очите си. Затвори очите си, че да ме видиш.
Не гледай роклята, къдриците и токчетата,
бижутата и ноктите, и миглените снобчета.
А затвори очите си. Затвори очите си, че да ме видиш.

Запуши ушите си. Запуши ушите си, че да ме чуеш.
Не слушай приказки за мене, нито мене.
Не чувай всяка дума, дето казвам я на тебе.
А запуши ушите си. Запуши ушите си, че да ме чуеш.

Затвори очите си, че да ме видиш - каква съм аз -
без грим и без защита. По обич само влизам тук.
Не говоря аз, сетивата ми говорят, ала за теб. За никой друг!
Запуши ушите си. Запуши ушите си, че да ме чуеш!

Няма коментари:

Публикуване на коментар