Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 7 ноември 2010 г.

На прима виста само трудно е



На прима виста тъй изглежда - няма да ти бъде лесно.
От тебе искам прекалено много.
Небесни кули да рушиш, да запееш мойте песни,
да си всичко, вся и всьо да имаш и да можеш.

Сигурно. На първи прочит. Изглежда ли ти мъчно?
Със мен пред теб разкрива се предизвикателство.
Не веднъж и дваж ще ти е трудно -
за теб високи са ми всичките очаквания.

На прима виста не съм лесна за обичане..
Вероятно даже ти изглеждам непосилна.
Но хайде помисли, а после ме отричай -
не съм ли максимално искрена и всеотдайна?

Не личи ли, че за теб си давам кожата?
Не личи ли, че заради тебе се събуждам сутрин?
Време е за подпис, такава ни е сделката -
лесно с теб да се обичаме. На прима виста само трудно е.

Няма коментари:

Публикуване на коментар