Отказвам!

Налага ли се да напасна идентичността си в нечия матрица

само защото така правят всички?

Налага ли се да пея по предварително написани ноти

само защото някои мислят, че моите не са правилни?

Налага ли се да спра да търся това, което искам

замо защото вече съм намерила част от него?

Налага ли се да изхвърля старите си снимки

само защото някой смята, че миналото няма значение?

Налага ли се светлината над бюрото ми да пада отляво

само защото това било полезно за очите?

Налага ли се да ходя по земята

само защото не ми вярват, че мога да летя?

Налага ли се да приема безскрупулността на света

само защото това бил стереотипа на двадесет и първи век?

Налага ли се да се движа с карта и компас в ръка

само защото съм на място, което не познавам?

Налага ли се да гледам рецепти когато готвя

само защото те вече са утвърдени?

Налага ли се наистина да спра да сънувам

само защото съм се събудила?