In memoriam: Почти година мина

На Елена

Почти година мина, а тебе все те няма.

И още години ще минават, а тебе пак няма да те има.

Да ти опиша как е тук? Не мога, думите ограничават.

Но ти нямаш право и на думи. От миналата зима.

Тръпки ме побиват като ти погледна снимката.

Почти година мина, а още аз не мога да повярвам,

че сините очи ги няма, че няма я усмивката.

Почти година мина, а тебе все те няма...

Много често се сещам за теб и си мисля

какво щеше да бъде ако ти още беше тук...

Но уви. Ти, приятелко, беше орисана

за не сега и не за този свят, ами за някой друг.

Остана спомена за тебе светъл и блестящ

като звездичка. Тъй както ти угасна в нощта.

Твоя глас и думи още във ушите ни кънтят,

още на моменти викаме те някак си отчаяни.. ела!

Ние вече станахме на деветнайсет,

вече сме студенти, продължаваме напред.

Само ти остана си на осемнайсет.

А на деветнайсет ние покрай теб разбрахме,

че понякога животът е... проклет!