Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 20 ноември 2010 г.

Стихове - ембриони от нечии дом и моя сън

Влез. Добре дошъл си
във дома ми!
Влез само по съзнание.
Както влезе
във съня ми.

* * *

А леглото предварително
се е разплакало,
че някой ден ще спя
на друго.
Горкото ми!

* * *

Сега съм тук,
но ще изляза.
От ада на моя
рай.
И ще вляза
в рая на моя
край.

* * *

Флопито ми
не съдържа снимки с теб.
Но и него го боли -
и то (като сърцето ми) не е от лед.

* * *

Навярно няма да намериш
място на масата
в дома ми.
Намери само малка част от мен -
съня ми.

* * *

Слей се с вятъра и долети
до тук.
Аз съм в средоточнието на мечтите.
С друг.

* * *

Жълтото лепещо листче
на нейното чело
е ненужен офис консуматив.
И без него там изписано е
"Надявам се на теб.
На теб. Дано!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар