Диалога за изхода

- Ти само бъди спокойна. Аз ще оправя всичко.
- А защо ти?
- Как защо, мила? Защото аз съм мъж. Мъжете сме за това - вие, жените, да разчитате на нас.
- Я чакай малко, защо пък ти? И какво като си мъж? Не трябва ли Ние?
- Добре, моя обич, Ние. Ние ще оправим всичко заедно.
- Какво, извинявай, ще оправяме? Нещо случило ли се е? Ти май нещо... ку-куу!
- Ще намерим изход, съкровище - изход за теб и мен (заедно)!
- Изход?!? Какъв изход, бе?
- Изход за мен и теб, да бъдем заедно. Тук нашата любов е забранена, но ще намерим изход - някъде, където да бъдем само аз и ти - щастливи, необезпокоявани, влюбени до края на дните си.
- Ало0000, мой човек, ти май не си ме разбрал нещо! Аз не ща никакъв изход, аз не ща изход за мен и теб!
- Не ме обичаш?! Не ме обичаш вече?! Ама...
- Приятелю, я ме погледни - на тия години съм вече, а прическа съм си направила. Децата у нас ги зарязах като копелета. Погледни ме само каква карикатура съм с тая къса пола и тия три кила целулит. Всичко това е заради тебе - защото те обичам, като глупачка те обичам, на тия години такава глупачка... Ах, така те обичам!
- Ами тогава, ето - да намерим изход... за мен и теб! Някъде... където и да е... Много далече.
- Аз точно изход не искам. Цял живот изходи много - много исках и много получих. За мене все имаше начин, родих се с късмет. Всичко беше възможно, всичко получавах точно на време. За всичко Имаше Изход! И затова сега нищо не ценя. И затова сега нищо не обичам. Само тебе от самото начало знаех, че не мога да получа напълно. Само тебе знаех, че ще имам донякъде, само донякъде... За мен и тебе само знаех, че Няма Изход.
- Ама... изхода!
- Ако знаех, че има изход... просто нямаше да те обичам.
- Тоест... тоест ти ме обичаш, защото съм "забранен"?!
- Омръзна ми от позволено.
- .....
- И не искам изходи.