Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 2 ноември 2010 г.

Ти никога няма да бъдеш сам


На моята Обич
Ще ожаднееш,
ще поискаш вода
Ако ще с Дявола да споря, ще ти налея.
Ще огладнееш,
ще поискаш храна.
От своето тяло ще откъсна, но ще те нахраня.

Ще се разболееш,
ще ти трябва компрес.
Ще завържа два облака и ще ти направя.
Ще се загубиш,
няма да знаеш къде си,
но аз компас ще направя и пътя ще намеря.

Ще останеш сам
по средата на живота,
тогава аз бих ти подала ръка...
Запомни ме - точно тук
ще те чакам с усмивка.
Ти никога няма да си сам.

Запомни това -
винаги ще бъда точно там,
ще те чакам усмихната, влюбена, бяла...
С тебе съм завинаги!
Ти никога няма да си сам.
Себе си - да, но теб не бих предала!





Няма коментари:

Публикуване на коментар