Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 5 ноември 2010 г.

Писмо, от което май не се нуждаеш


Здравей! Пише ти една жена.
Влюбена жена ти пише.
Писала ли ти е влюбена жена така
колко много те обича?

Мислите ми стигат ли до теб?
А ти всъщност искаш ли да стигнат?
Пращам ти писма и картички без чет.
Разбираш ли чрез тях, че те обичам?

Когато вечер пея на прозореца
дали случайно чуваш моя глас?
А когато искам те до себе си
усещаш ли присъствие на мойто Аз?

И преди да съм заспала те сънувам,
а след като заспя - мечтая.
Срещу сънищата свои не бунтувам -
те са ми света, да знаеш.

Дали ще видиш ти това писмо?
Дали някога изобщо ще го прочетеш?
Или май избледняло е клеймото?
Дано и без писмо ме разбереш...
Аз мисля, теб не са ти нужни думи.
Ти отдавна вече се научи
да разбираш мойте погледи без запетаи.
Аз знам, и без писмо ще се получи!









Няма коментари:

Публикуване на коментар