Неделя сутрин е.
Вместо да шетам, аз простирам... мечти.
Беше ме страх да ги сложа в сушилнята за дрехи (да не изгорят), но пък не ме е страх да ги извадя на показ (на терасата), пред очите на всички минувачи. Знам, алогично е. Аз винаги съм алогична. Даже и в простирането. Даже и в простирането на мечти.
Една по една прилежно ги подреждам на простора, но понеже той е малък за толкова многото ми мечти, се опитвам да ги застъпвам една за друга - да заемат по-малко място. А те толкова трудно се застъпват...
Дали има място и на простора, и в живота ми за целия този леген с мечти?
А колко трудно ми е да ги подредя по цвят и размер... Толкова различни са една от друга.
Дали въобще трябва да ги редя или да ги оставя на произвола на хаоса?
***
Не ми стигна простора. Май ще трябва да изхвърля някоя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар