Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 19 ноември 2010 г.

Ти избра своя път. А избра ли си роля?


Ти толкова искаше да поемеш по своя път. Ето, че вече пое! Добре. Но замисляш ли се в пътуването натам каква роля заемаш - на шофьор или на пасажер? Ти ли караш автомобила? Ти ли преценяваш в коя лента да се движиш или кога да спреш за почивка? Ти ли избираш скоростта и ти ли поемаш концентрацията?

Или някой те вози? Или някой те води? Или някой е поел натам, на където само ти искаше да стигнеш?

Ти ли ще стигнеш на мястото или ще чакаш някой да те закара до там?
Достатъчно ли е просто да избереш пътя си? Или трябва да помислиш и за ролята си в пътуването?


Няма коментари:

Публикуване на коментар