Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 17 ноември 2010 г.

На тебе, обич моя


Да заспивам отпуснала глава на гърдите ти.
Да преплитам съня си със твоя...
Да виждам света с душата, не с очите си.
Да съм обречена на тебе, обич моя.

Аромат на теб да се разхожда из дома ми,
а песните ми да звучат чрез твоя глас.
Реалността ни да е по-красива от съня ни.
Да не бъдем Мен и Теб, а Нас.

Да се слеят нозете ни, да бъдат едно,
да ходят на север, на юг, дори към безкрая...
Все повтарям си "Дано се случи! Ах, дано!"
Засега обаче мога само да мечтая...

Няма коментари:

Публикуване на коментар