Вълната стана жена

Искам да говоря с теб, море.

Само ти ме разбираш наистина.

Слушай, море, чуй ме добре -

Намерих любов. Намерих смисъла.

В стих ми каза ти преди,

че ще намеря оня Истинския.

Знаеш какво следва да кажа, нали?

Намерих го, море. Наистина.

Ти ми каза: "Ще иска той с прегръдка да те спре,

но ти не се завръщай, нито спирай.

Вълната е вълна насред море,

а тръгне ли към плиткото - умира!"

Обаче за него, море, си давам душата.

Отказвам да бъда вълна вечно.

Не ти, море, а той ми е съдбата.

Пак ще те обичам. Нищо лично.

Остани си мой приятел, ти, море.

Нищо, че ще бъда мъртва вълна.

Не плачи, щастлива съм - не съм за жалене.

Море, аз просто станах Жена.