Такива като мене все ти разказват за това колко е хубав живота, как трябва да ценим всяка секунда, как трябва винаги да "вадим" позитивното от всяко малко нещо в живота ни. Такива като мене все ти крещят в ухото "Живей! Не се бави! Времето тече, не чака никой!". Такива като мене все ти дават кураж да опитваш нови неща, да не се подчиняваш, да не се предаваш, да не спираш, да рискуваш! Такива като мене толкова ти го повтарят, че в един момент ти се съгласяваш. Просто казваш на себе си "Да, Мария е права!" и прегръщаш мига... и живееш за мига... и се наслаждаваш... на мига.
Без да мислиш за после,
без да мислиш за утре,
без да мислиш за другите...
За ръка хващаш не идеята за последствията, а идеята за тръпката от риска.
И тогава в един момент прекалено силно се отдаваш на живота, на момента, на риска, на адреналина, на хормоните, на аромата и на всичко...
И правиш грешка!
Просто така - за идеята, за момента, за риска, за адреналина, за хормоните, за аромата и за всичко. Правиш грешка. С тази грешка пречиш на утре-то, засягаш мечтите си, нараняваш хората и предметите, които наистина имат значение за теб и днес, и Утре.
Само защото някой като мен ти е прошепнал "Напред! С главата напред в живота!"...
Сега е време да извикаш някой като мен и не да му шепнеш, а да се изкрещиш в лицето му:
"А знаеш ли, че когато онзи щастлив миг приключи... понякога боли до безобразие?!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар