Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 30 октомври 2010 г.

Ти все пак издържа


Злорадстват. И завиждат
за всичко между мен и тебе.
Мразят и не искат
да ни оставят щастливото време.

Злорадстват и завиждат.
И шушукат колко те обичам.
Обаче те не знаят
на какво някога съм те обричала...

Злорадстват и завиждат
без да знаят колко нощи
не си мигвал - ранен и обречен,
на колко кръста те разпънах общо?

Колко рани от мене имаш вече...
Колко мъки заради мен изтърпя...
Поздравления, обич моя една! -
Ти все пак издържа!

Няма коментари:

Публикуване на коментар