Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 5 октомври 2010 г.

Липсата ти под дъжда


Толкова пътища намерих,
а сега наричам себе си безпътница.
Веднъж в живота си уцелих -
уцелих с теб. Сега те няма. Ех, съдба, немирница!

Хиляди километри ме делят от теб. Далече!
По непознати улици кръжа сама.
А мина време, мина време вече,
а лицето ми още мирише на парфюма ти така

както бе в онази наша среща -
онази последната, разделната, срещата толкова Онази.
Сега не чувствам студ, не ми е и горещо.
Толкова е никакво и е въпросно.. Аз въобще коя съм?!

И красиви планини са все наоколо,
а аз през тях като със рентген искам да прогледна.
Липсваш ми. Липсваш ми толкова...
Няма я моята половина. А така съм дребна.

И всичко тук окачествявам с етикета "чуждо".
Само един мижав опит за дъга ми бе познат,
но дъжда уби го. Не преувеличавам. И не лъжа -
дъжда ми идва в повече, не живее ми се във дъждовен свят.

И само дъгата, само дъгата -
само тя ми бе позната...
А лицето си обличам в маска и костюм -
та нека да запази мириса на твоя, мой любим парфюм...


2 коментара: