Представи си - красив парк с искрена зеленина, с непокътнати цветчета, които сякаш се смеят и с един бял гълъб. Невиждано бял. Обичано бял.
Днес бях там. И си говорех с гълъба. Той се оплака от самота - никой не бил говорел с него скоро. Беше изразено тъжен - и сега дори картинката ми е пред лицето.
Гълъбът беше трогнат, беше трогнат от това, че съм отделила от цинично ценното си време, за да си поговоря с него - ей така, по мъжки. В замяна реши да ми направи услуга.
Дадох му точния ти адрес и ми обеща, че тази нощ ще дойде и ще те целуне. От мен. Докато спиш ще те целуне, ще целуне затворените ти очи и ще ти прошепне "Сладки сънища!", а ти насън ще се усмихнеш и ще помислиш, че това съм аз.
Дано гълъбът ми се окаже истински приятел и реално да направи това - друго не мога да ти пратя.
Кажи на очите си да очакват безумно белия гълъб, моя приятел. И сладки сънища.
Няма коментари:
Публикуване на коментар