Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 17 октомври 2010 г.

Продължавам


Сигурно ще дойде момент, в който ще ме разочароваш, обич. Но в този момент аз няма да спра, а ще продължа да те обичам... двойно по-силно, за да победя разочарованието.

Сигурно ще дойде момент, в който няма да срещна очакванията ти, мамо. Но в този момент ще се нахъсам за двойно по-големи успехи, за да ти дам повод за гордост.

Сигурно ще дойде момент, в който ще те пея през сълзи, песен. Но в този момент ти тайно ще качиш нотите ми в по-горна октава, за да те пея през сълзи от щастие.

Сигурно ще дойде момент, в който ще помисля, че си грешен, път. Но в този момент ти ще ми посочиш някой пътен знак и аз ще разбера, че от теб по-правилен няма.

Сигурно ще дойде момент, в който ще се изморя, животе. Но в този момент ти ще ми вдъхнеш кураж, а аз ще вдигна глава... И ще продължа с нови сили.

Обич, мамо, песен, път, животе, заради вас винаги ще вдигам глава, заради вас винаги ще се усмихва душата ми, на вас винаги ще вярвам. Заради вас продължавам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар