В търсене на детелини

Върбата се подчинява на вятъра.

Пясъкът в морето се подчинява на вълните.

Измореното човешко тяло се подчинява на евкалиптовия аромат.

А аз на какво се подчинявам?

На търсенето.

На търсенето на четерилистна детелина.

Откак се помня все я търся. Все се озъртам да я видя наоколо.

Брутално се вдетенявам. Само зяпам по ливадите,

а детелината я няма...

Все я няма.

Все ми бяга това четвърто листо.

Да дойде, да ми донесе щастие. Толкова много детелини,

а ни една с четири листа не ми се появява. И все крещя "Защо, защо?".

Ами сигурно защото повече щастие от това... просто не съществува!

Щастлива съм!