Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 5 октомври 2010 г.

Краят на една епоха


Онази снимка вече избеля.
Онова дърво вече се прекърши.
Далече съм от тебе, а така
лесно ме забравяш. Всичко свърши.

Всичко днес е повече от свършило,
спомена за тебе вече няма го.
Намерих нов живот, защото търсех.
Намерих нов път - с радост и любов поех го.

И щастлива съм така. А ти?
Дали от спомена за мене за оттърси?
Мисля, заслужаваш поне един последен стих.
Бъди щастлив! Благодаря за всичко. Всичко, дето вече свърши...

Няма коментари:

Публикуване на коментар