Някога ще дойде момент,
в който ще захвърля химикала някъде много далеч от поезията.
Някога ще дойде момент,
в който ще забравя, че предстои рожденият ден на любимия ми човек.
Някога ще дойде момент,
в който ще искам да изхвърля мечтите си в коша за отпадъци.
Някога ще дойде момент,
в който ще сменя усмивката с плач, одата - с балада.
Някога ще дойде момент,
в който уморена ще изкрещя "Край! Отказвам се!".
Някога ще дойде момент,
в който няма да искам да целуна ничие чело.
Някога ще дойде момент,
в който ще спра да виждам чара на детските приказки.
Някога ще дойде момент,
в който няма да съм усмихната, влюбена, вярваща...
Някога.
Но не и днес!
Защото...
Точно в този момент
аз обичам поезията повече от всичко!
Точно в този момент
съзнанието ми е заето с песен за рождения ден на любимия ми човек!
Точно в този момент
мечтите ми са по-осъществими от всякога!
Точно в този момент
аз не плача, а се усмихвам. Аз не слушам балада, а ода!
Точно в този момент
аз съм сигурна, че просто Няма какво да ме спре!
Точно в този момент
примирам от желание да целуна неговото чело!
Точно в този момент
аз сякаш живея в детска приказка!
Точно в този момент
аз съм усмихната, влюбена, вярваща!
Няма коментари:
Публикуване на коментар