Писмо до Жулиета

Защото няма по-прекрасен филм от филма по реален случай.

Тази нощ не можех да заспя. Въртях се като по часовниковата стрелка, а безсънието твърдо отказваше да ме напусне. Самотното ми тяло се изправи от леглото. Включих телевизора и изгледах един филм. "Писмо до Жулиета". Да, онази същата Жулиета - принадлежащата на Ромео, влюбената, искрената. Филмът ме разплака. Искрено и от щастие се разплаках пред историята на една ужасно красива любов. Най-искрено се разплаках на края на филма, когато съвременния Ромео застана под балкона на съвременната Жулиета и й каза, че я обича до безобразие, че ще остави любимия си Лондон заради нея и ще се премести в Ню Йорк - за да бъде там при нея. Там, където тя пише изумителните си статии, там, където тя е щастлива. Защото там, където тя е щастлива, е и там, където той е щастлив... стига да е до нея, стига да споделя живота си с нея. Филмът свърши, изтече надписа "The end", аз изтрих единадесетата щастлива сълза от лицето си и в този момент се сетих, че някъде там далече - през няколко морета, спокойно спи и моя съвременен Ромео, който много скоро ще бъде тук, до мен. Тук, където аз съм щастлива, ще бъде и онова тук, в което той е щастлив.

Защото няма по-прекрасен филм от филма по реален случай... Защото няма по-прекрасно нещо от това да гледаш филм за истинска любов и накрая, докато тече надписа "The end" да осъзнаеш, че ти също имаш Истинска любов. Защото няма по-прекрасен филм от филма по реален случай. Е, обич, време е за филм.

... а аз ще се върна в леглото, но отново няма да заспя... как да заспя като реалността (реалния случай за филм) е по-хубава от сънищата?