Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 30 октомври 2010 г.

Помниш ли моите сънища?


Помниш ли моите сънища?
Разказах ти ги всичките. Допуснах те.
Допуснах те до най-милото, ценното -
сънищата. Всеки ден допусках те.

Знаеше мечтите ми, участвастваше в съня ми,
знаеше моите амбиции, моите пътища.
Друго нямам, освен въпрос един -
Помниш ли моите сънища?

Няма коментари:

Публикуване на коментар