Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 13 октомври 2010 г.

Обич никога не стига


Обич, обич никога не стига!
Винаги остава още нещо неполучено.
Стихове й рецитираш, уж като за трима,
а тя желае още - такива ненаучени.

Обич, обич никога не стига!
Душата ти да си дадеш на Дявола за нея,
а тя ще иска една душа за себе си да има.
Какво да правиш - една ти е. Не е ли?

Обич, обич никога не стига!
Например с мен. Аз знам, че ме обичаш.
Но все искам още нещо. Че да е пълна картината.
Аз знам, че ме обичаш. Но не винаги това ми стига...


Няма коментари:

Публикуване на коментар