Синдромът "Търся Голямата Любов"

От рано ни почва синдромът... Синдомът " Търся Голямата Любов".

Отчаяно, безмилостно, жестоко я търсим.

Така стремглаво тичаме към нея,

със зъби и нокти се борим за нея,

обречени сме на нея още преди да сме я срещнали.

Търсенето ни обсебва, то не ни разрешава да спим и всяка сутрин се събуждаме със съзнанието Днес да я видим, Днес да я срещнем, Днес да я открием.

Търсим я под дърво и камък. Търсим я между детелините покрай пътя, в старите филми, в баладите, в погледите... Търсим я къде ли не..

Гримираме се заради нея, усмихваме се заради нея, пътуваме заради нея, дишаме заради нея... О, Боже, ние съществуваме заради нея. Заради това търсене.

Ах, колко отчаяно я търсим! Само колко отчаяно я търсим...

И един ден, ей така - простичко, лесничко, зад ъгъла, тя просто пристига. Разтърсва сетивата ни, обръща света, събужда пеперудите в стомасите ни и красива музика започва да кънти в ушите ни. Поглеждаме я в очите и просто разбираме - Голямата Любов е пред нас! Най-после! След толкова дългото чакане, след толкова невероятния стремеж към нея.. ние просто сме я намерили.

Ами сега накъде? Намерихме Любовта. А сега какво да правим с нея?