Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 20 октомври 2010 г.

Верността на мъжете и кучетата


Примки имам много скрити в гардероба.
Ласо на закачалката горделиво съм окачила.
Ако искаш, давай си врата и доброволно
да ги затягам. Аз не те искам вързан обаче.

Мъжете, зная, са точно като кучета.
Звучи грубиянско, но е чиста истина.
Най-привързани и най-обичащи
са онези, които свободно могат да дишат...

Няма коментари:

Публикуване на коментар