Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 29 октомври 2010 г.

Докато съм млада и истинска









Защото това е моя (прекрасен) живот,
мога да обиколя света сама,
мога да не казвам на къде и с кого...
Може да не искам да живея така.

Мога да пиша песни, после да ги пея.
Мога да издам книга с всичките си есемеси.
Мога да тичам, да плувам, да се рея.
Мога и без карта да зная къде съм.
Мога да живея в Тоскана, в Индия.
Мога да говоря с всякакви хора.
Мога да бъда негримирана и пак красива.
Мога да създавам по джудо отбори.

Мога да боядисам косата си червена,
на другия ден да реша и да стана актриса.
Мога сините сливи да ги ям още зелени.
Мога да обичам, да копнея, да искам...

Мога да скоча с парашут от самолет.
Мога да се запозная и с Далай Лама.
Мога да правя глупости без чет.
Мога никога да не се призная за Голяма.

Мога да отказвам да имам търпение.
Мога да съм на диета - само на раци.
Мога да не приемам ничие мнение.
Мога ако искам да обядвам с върколаци.

Мога да мечтая колкото си искам.
Защото това е моя (прекрасен) живот.
Мога. Докато съм млада и истинска.
Светът е пред мен. Ще си налея часа сок

и ще реша как прекрасно да прекарам остатъка от деня...




Няма коментари:

Публикуване на коментар