Тълпа от непознати лица

Тълпа от непознати лица. Преследва ме.

На където и да се обърна, все тази тълпа от непознати лица - някои мургави, някои по-светли, някои с къси коси, други с по-дълги, някои с правилни черти, а други - с не съвсем такива, но всичките имат нещо общо - те всичките са непознати.

А заради туй стават и безлични.

Много лица са. Тълпа от непознати лица (напомням, преследва ме), а това, че са лица значи явно, че са хора. Добре, значи... Тълпа от непознати хора (пак напомням - преследва ме).. Наистина са много, значи аз не би следвало съм самотна. Сред толкова Много хора, всеки със собственото си лице.

Но всъщност понякога бидейки преследван от огромна тълпа от непознати хора... аз все пак се чувствам самотна!

Понякога е по-добре да съм преследвана от едно единствено лице...

Не ви искам тълпата! Тълпата от непознати лица. Спрете преследването.

Аз искам само едно лице, не цяла тълпа - толкова ли много искам?!