Мили татко,
Някога, след време ще дойде един ден, в който аз ще имам син. Той ще бъде едно щастливо дете - обичано, обгрижвано, прегръщано... усмихнато, лъчезарно и може би малко буйно. Ден след ден ще расте, с всеки ден ще става все по мъж. И аз ще трябва да го уча. Да го уча как да се храни, как да тича, какво да цени, какво да обича... Ще трябва у него да изградя някакви навици и ценности. И винаги ще трябва да му давам пример. Ще трябва да му давам пример за това как да стане все по мъж с някой наистина мъж. И тогава ще му дам за пример тебе, татко. Няма да му говоря за твърдостта на диаманта, понеже той няма да ме разбере - ще му разкажа за твоята твърдост. Няма да му говоря за силата на древногръцките богове - той няма да ми повярва. Ще му разкажа за твоята сила. Няма да му обяснявам за топлината на огъня, понеже тя не е достатъчно показателна пред твоята топлина. И бъди сигурен, един ден той ще ми го върне - ще ми върне безсънните нощи, буците в гърлото и стиснатите юмруци, на които лично аз съм те обричала. Тогава с теб ще дам пример на себе си - въпреки всички тези неща, аз ще го обичам и ще продължавам да го изграждам, подкрепям и да му вярвам... точно така, както ти на мен. Скъпи татко, благодаря ти за много неща, но най-силно ти благодаря, че си толкова... Пример!
Няма коментари:
Публикуване на коментар