Душата ми е разядена от съмнения. Така живея и това е характерно за мен. Сигурно звучи много анти на това, което искаш, но уви - факт е. И ще трябва да се справя с него. Аз. Не ти. Тебе не обвинявам за недоверието си в човешия самоконтрол.
Та, душата ми е разядена от съмняния. И с всяка следваща минута, съмненията се задълбочават, като сложно устроена химически киселина, ми разяждат вътрешното чувство на хармония и оптимизъм. А аз толкова държа на това чувство! Ще намеря лек, ще ги потрупам с пясък, ще викам по-силно от тях, ще се бия срещу тях стоически! Ще бягам като кошута, ще ги разкъсам като освирепял вълк, ще ги измамя като лисица!
Защото от тях убийствено боли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар