Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 11 октомври 2010 г.

Сълзи от обич и щастие


Тази вечер ти казах, че плача.
И не излъгах - очите ми са пълни със сълзи.
Просто преживявам мъки, неудачи
и преживявам ги далеч от теб, нали?

Но не плача с онези сълзи -
сълзите от мъките и неудачите.
Плача от щастие. От обич. И дори
със щастливи сълзи тази вечер плача.

Плача от щастие. Че най-накрая те намерих.
Заслужаваше си цялото чакане!
Плача от обич - тя ме обсеби.
Дай Боже всекиму такова плачене!

Няма коментари:

Публикуване на коментар