Защо винаги използвам три точки накрая на изречение?
Като погледнеш стиховете ми назад, всичките завършват тъй...
Ето, пак сложих три точки (но имам обяснение).
Имам просто обяснение, сега го чуй.
Защото трите точки ми изглеждат точно като все едно,
че казвам "следва продължение".
Завършвам мислите доволно, но това е едно.
А другото е, че все чакам... позивините промени.
А те винаги остават неизречени,
винаги се лутат нейде между трите точки.
Разчитам сто процента на предричане -
познаваш ме. Предричай колко точки са ни нужни с тебе още...
Няма коментари:
Публикуване на коментар