Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 9 октомври 2010 г.

Не и утре


Съжалявам, обич, но ти забранявам
да прекрачиш прага, че за да си тръгнеш.
Че ще се върнеш утре, не, не обещавай!
Не, не искам да се връщаш утре.

Нощта е твърде дълга, че да чакам утре.
Не и тази нощ, не и тази нощ сама.
Сън без тебе и без тебе утро.
Не и утре. Не ме оставяй. Остани сега!

Няма коментари:

Публикуване на коментар