имаме контрол на животите си. хванали сме им юздите и ги контролираме, и ги наблюдаваме, и им се караме, и ги планираме. контролираме си часа на ставането сутрин, планираме си почивните дни, сами избираме какво да ядем. и имаме контрол. над всичко. относително над всичко. нямаме контрол над времето.
времето винаги лети. времето никога не ни пита искаме ли още, така харесва ли ни, не ни пита да се засили или да забави, да забърза или да поспре за почивка. понякога ни става лошо от скоростта му, ала то не се интересува. нагло се смее в лицата ни и бърза все повече и повече... времето просто прави с нас каквото си поиска и ние сме безсилни - не можем да го контролираме. то помни каквото поиска и забравя когато поиска. носи зад себе си всичко. а пред себе си - ние никога не знаем какво ни носи то пред себе си. до кога ще ни носи и следващо утре. то тече ли, тече и не ни предупреждава. не ни казва колко ни остава, не ни казва когато се бавим и не го усещаме. а ние сме безсилни.
едничкото, което можем да направим, за да пазим някакъв синхрон, разбирателство и да държим политика с времето е винаги да пазим като "едно на ум" идеята, че времето тече. не бърза, но и не изчаква. не се бави, но и не застава зад нас. то просто тече. и ние трябва да потечем с него. така че ако в този момент има нещо, което знаеш, че трябва да направиш, направи го - защото времето тече. и не знаем колко още ще тече.
прав си, и утре е ден. но друг!
Няма коментари:
Публикуване на коментар