Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 5 октомври 2010 г.

Защото аз веднъж...


... Защото аз веднъж умрях.
Умрях заради предателство. Но вдигнах високо глава
и ето - оживях!

... Защото аз веднъж загубих себе си.
Исках да съм две Марии наведнъж. Но ето - потърсих
и намерих вече истинското аз. Лесно е.

... Защото аз веднъж разбрах -
всичко наоколо е относително и лицемерно.
Всичко е шепа лъжи, примесени със "мъжки" страх.

... Защото само едно ми остана истинско -
само моята усмивка (от Онази).
Само тя остана ми. Не си играй със нея! Запази я. (Точно тази.)

1 коментар: